Description of the article

Date of publication

29.08.2020


Publisher name

Научен Хронограф


journal name

Научен вектор на Балканите, № 3(9) 29.08.2020


DOI

10.34671/SCH.SVB.2020.0403.0014


Authors

RUS: Мирчева Элка-Болгарская академия наук, Институт болгарского языка „Проф. Любомир Андрейчин“,ENG: Mircheva Elka-Bulgarian Academy of Sciences, Institute of Bulgarian Language „Prof. Lyubomir Andreychin“,BGR: Мирчева Елка-Българска академия на науките, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“,


Titles

BGR ЕДНО РЯДКО НАЗВАНИЕ НА ГОРА В БЪЛГАРСКАТА СРЕДНОВЕКОВНА КНИЖНИНА

ENG A RARE NAME OF FOREST IN THE BULGARIAN MEDIEVAL LITERATURE

RUS РЕДКОЕ НАЗВАНИЕ ЛЕСА В БОЛГАРСКОЙ СРЕДНЕВЕКОВОЙ ЛИТЕРАТУРЕ


Annotations

BGR Заедно с останалите южни славянски езици българският език претърпява сериозна трансформация в думите, назоваващи планина и гора . Общославянската лексема планина в български, сръбски и хърватски измества изцяло по-старото название на това понятие гора. От своя страна, старото гора в тези езици напълно измества лес и дъбрава. Статията добавя още материал в тази насока и разглежда една много рядко срещата лексема, също назоваваща гора чѧща. Оскъдният материал за неяот речниците е попълнен с примери от превода на Диалозите на св. Григорий Велики, известни като Римски патерик . Римският патерик е преведен твърде рано. Първият му превод възниква по време на Първото българско царство. Познати са 2 негови версии - кратка и пълна. През XIV век възниква нов превод. Именно там намерих употребено рядкото название на гора - чеща . В настоящото изследване е направен обстоен критичен преглед на съществуващите сведения за разпространение на думата, както и на съществуващите интерпретации за нейния произход. Авторът предлага свое обяснение за появата и произхода на тази рядка дума в старата славянска книжнина.

ENG Together with the other southern Slavic languages, the Bulgarian language underwent a serious transformation in the words naming mountain and forest . The Proto-Slavicword mountain in Bulgarian, Serbian and Croatian completely replaces the older name of this term forest . In turn, the old forest in these languages (gora) almost completely displaces forest . The article adds more material in this direction and examines a very rare word, also naming a forest . The scarce material about it from dictionaries is filled with examples from the translation of the Dialogues of St. Gregorii Magni Dialogi, known as the Roman Paterikon . The Roman Paterikon was translated too early. Its first translation appeared during the First Bulgarian Kingdom. There are 2 known versions - short and full. In the 14th century a new translation appeared. It was there that I found the rare name of forest -чѧща. In the present study, a thorough critical review of the existing information on the distribution of the word, as well as the existing interpretations of its origin. The author offers his explanation of the appearance and origin of this rare word in the old Slavic literature.

RUS Вместе с другими южнославянскими славянскими языками болгарский язык переживает серьезные трансформации в словах, обозначающих гора и лес . Общославская лексема гора на болгарском, сербском и хорватском языках полностью вытесняет старое название этого понятия лес . Со своей стороны, старое слово лес на этих языках почти полностью вытесняет лес и дубраву . Статья добавляет больше материала в этом направлении и рассматривает очень редкую лексему, также называющую лес - чѧшта. Скудный материал о ней из словарей дополнен примерами перевода Диалогов св. Григория Великого, известный в славянской литературе как Патерик римский . Патерик римский был переведен очень давно. Его первый перевод возник еще во время Первого Болгарского царства. Известны две его версии - краткая и полная. В XIV векe возник новый перевод. Именно в нем было найдено использованное редкое название леса - чаща . В настоящем исследовании был проведен тщательный критический обзор существующих сведений о распространении слова, а также о существующих интерпретаций его происхождения. Автор предлагает свое объяснение появлению и происхождению этого редкого слова в старой славянской литературе.


Full article text
15-Mircheva.pdf