Description of the article

Date of publication

30.11.2019


Publisher name

Научен Хронограф


journal name

Балканско научно обозрение, № 4(6) 30.11.2019


DOI

10.34671/SCH.BSR.2019.0304.0007


Authors

RUS: Линков Александър Йорданов-Пловдивский университет имени„Паисия Хилендарского”,ENG: Linkov Aleksander Yordanov-Plovdiv University „Paisii Hilendarski”,BGR: Линков Александър Йорданов-Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”,


Titles

ENG SEPARATION OF ETHNO-PEDAGOGY AS PECULIAR HISTORIOGRAPHIC AREULATION

BGR ОБОСОБЯВАНЕ НА ЕТНО-ПЕДАГОГИКАТА КАТО СВОЕОБРАЗНА ИСТОРИОГРАФСКА РЕЛАЦИЯ

RUS ДИФФЕРЕНЦИАЦИЯ ЭТНО-ПЕДАГОГИКИ КАК СВОЕОБРАЗНОЕ ИСТОРИОГРАФСКОЕ ОТНОШЕНИЕ


Annotations

ENG On a global scale, a persistent tendency emerging the pedagogical knowledge to return to its roots, to its main postulates and applied achievements. In the XX century the American scientist Henri Berger (H. Burger) introduces the term ethnopedagogy (ethnopedagogy; Etho-Pedagogy) to enhance the presentation and systematization of the basics in pedagogical theory and practice, which are dependent to a certain extent on the cultural environment, cultural and socio-cultural influences and traditions of children and Adolescents. In its more modern edits, Etnopedagogy is also seen as an application in its nature of educational applied anthropology, it is perceived and acting as a peculiar union between modern pedagogy and built dynamic cross-cultural Spaces in individual countries and cultural communities based on the dynamic penetration of ethno-cultural variables and ethno-cultural educational segments. For its part, the Etnopedagogiy does not stop at the moment for the cultural penetration in the field of applied pedagogy. In its works, issued mainly in 90, Henri Giroux (Henry Giroux) brings out a new character ethnopedagogical reality, which he calls " Border education "(border pedagogy), according to which a major problem of modern pedagogy remains the problem of cultural boundaries and their educational relationships in different training and education models. In a purely positivity style, etnopedagogikata should be seen as a reflection of the implementation of a certain historical experience related to the national development of the pedagogy and its varieties of each country individually.

BGR В световен мащаб се заражда трайна тенденция педагогическото знание да се върне към своите корени, към основните си постулати и приложни постижения. През XX век американския учен Анри Бъргър( H. Burger) въвежда в употреба терминът етнопедагогика(ethnopedagogy; etho-pedagogy), за да разшири начина на презентиране и систематизиране на основни положения в педагогическата теория и практика, които са зависими в определена степен от културната среда, културните и социално-културни влияния и традиции, свързани с децата и подрастващите. В по-съвременните си редакции етнопедагогиката се разглежда и като приложна по своя характер образователна приложна антропология.Тя се възприема и актува като своеобразно обединение между съвременната педагогика и изградените динамично крос-културни пространства в отделните страни и културни общности на базата на динамичното проникване на етно-културни променливи и етно-културни образователни сегменти. От своя страна етнопедагогиката не спира на момента за културното проникване в сферата на приложната педагогика. В своите трудове, издадени основно през 90-е години Анри Жиру( Henry Giroux) извежда нова по характер етнопедагогическа реалност, която нарича „гранична педагогика”(border pedagogy), според която основен проблем на съвременната педагогика си остава проблема за културните граници и техните образователни релации в отделните модели за обучение и възпитание. В чисто позитивистки стил етнопедагогиката следва да се разглежда като отражение на прилагането на определен исторически опит, свързан с националното развитие на педагогиката и нейните разновидности на всяка една страна поотделно.

RUS В глобальном масштабе наметилась устойчивая тенденция возвращения педагогических знаний к своим корням, к своим основным постулатам и прикладным достижениям. В XX веке американский ученый Анри Бергер (H. Burger) вводит термин этнопедагогика (этнопедагогика; этопедагогика), чтобы улучшить представление и систематизацию основ педагогической теории и практики, которые в определенной степени зависят от культурной окружающей среды, культурного и социокультурного влияния и традиций. В своих более современных редакциях этнопедагогика также рассматривается как приложение образовательной прикладной антропологии и воспринимается и действует как своеобразный союз между современной педагогикой и созданными динамическими кросс-культурными пространствами в отдельных странах и культурными сообществами, основанными на динамичном проникновении этнокультурных переменных и этнокультурных образовательных сегментов. Со своей стороны этнопедагогика не останавливается в настоящий момент на культурном проникновении в области прикладной педагогики. В своих работах, изданных в основном в 90-х годах, Анри Жиру (Henry Giroux) выявляет новый характер этнопедагогической реальности, который он называет «Граничное образование» (пограничная педагогика), согласно которому главной проблемой современной педагогики остается проблема культурных границ и их образовательные отношения в различных моделях обучения и образования. В чисто позитивном стиле этнопедагогика должна рассматриваться как отражение реализации определенного исторического опыта, связанного с национальным развитием педагогики и ее разновидностей в каждой стране в отдельности.


Full article text
07-linkov.pdf