Description of the article

Date of publication

28.05.2020


Publisher name

Научен Хронограф


journal name

Балканско научно обозрение, № 2(8) 28.05.2020


DOI

10.34671/SCH.BSR.2020.0402.0009


Authors

RUS: Кирилов Кирил Найденов-Пловдивский Университет им. П. Хилендарского,ENG: Kirilov Kiril Naidenov-Plovdiv University „Paisii Hilendarski”,BGR: Кирилов Кирил Найденов-Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”,


Titles

ENG A COMPARATIVE STUDY OF THE RESULTS FROM CAUSOMETRIC ANALYSIS AND TIME PERSPECTIVE QUESTIONNAIRE ZTPI

BGR СРАВНИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИ ОТ КАУЗОМЕТРИЧЕН АНАЛИЗ И ВЪПРОСНИКА ЗА ВРЕМЕВА ПЕРСПЕКТИВА ZTPI

RUS СРАВНИТЕЛЬНОЕ ИССЛЕДОВАНИЕ РЕЗУЛЬТАТОВ КАУЗОМЕТРИЧЕСКОГО АНАЛИЗА И ОПРОСНИКА ВРЕМЕННОЙ ПЕРСПЕКТИВЫ ZTPI


Annotations

ENG The present study is related to the psychological time of a personality on a biographical scale, using the causometric analysis of Golovakha and Kronik and the Zimbardo Time Perspective Questionnaire. Aim of the study was to detect correlations between the results obtained in the study of the same persons using causometry and ZTPI. Our main tasks were: 1. To carry out an initial (pilot) study. 2. To compare and to make relevant interpretation of the results obtained by both methods. 3. To draw a conclusion about the ability to use ZTPI as an additional methodology when performing causometric analysis. 35 individuals between the ages of 21 and 68 were examined. Surveyed were divided by age, biological sex and education, as it turned out that the last two factors have a significant influence on results. The results obtained from the two methods, as well as the statistical analysis, allow us to conclude that there are number of moderate and significant correlations between them. We conclude that the work in this direction is promising and the simultaneous use of both concepts and methods associated with them will enable to enrich the theory and practice related to psychological time of personality.

BGR Настоящото изследване е свързано с психологическото време на личността в биографичен мащаб, при използване на каузометричния анализ на Головаха и Кроник и въпросника за времева перспектива на Зимбардо ZTPI. Цел на проучването бе разкриване на взаимовръзки между резултатите, получавани при изследване на едни и същи лица с помощта на каузометрия и ZTPI. Основните ни задачи бяха: 1. Да се направи първоначално (пилотно) проучване. 2. Да се направи сравнение и съответна интерпретация на получените чрез двете методики резултати. 3. Да се направят съответните изводи за възможността да се използва ZTPI като допълнителна методика при извършване на каузометричен анализ. Бяха изследвани 35 лица на възраст между 21 и 68 години. Изследваните бяха разпределени по възраст, пол и образование, като се оказа, че последните два фактора влияят съществено върху резултатите. Получените от двете методики резултати, както и проведеният статистически анализ, ни позволяват да направим извода, че съществуват редица умерени и значими корелации между тях. Стигаме до заключението, че работата в това направление е перспективна и едновременното използване на двете концепции и методиките, свързани с тях, ще даде възможност за обогатяване на теорията и практиката, свързани с психологическото време на личността.

RUS Настоящее исследование связано с психологическим временем личности в биографическом масштабе при использовании каузометрического анализа Головахи и Кроника, и опросника временной перспективы Зимбардо ZTPI. Целью исследования было выявление взаимосвязи между результатами, полученными при исследовании одних и тех же лиц с использованием каузометрии и ZTPI.. Нашими основными задачами были: 1. Провести первоначальное исследование. 2. Сравнить и интерпретировать результаты, полученные обеими методиками. 3. Сделать соответствующие выводы о возможности использования ZTPI в качестве дополнительной методики при проведении каузометрического анализа. Обследовано 35 человек в возрасте от 21 года до 68 лет. Респонденты были распределены по возрасту, полу и образованию, причем оказалось, что последние два фактора значительно влияют на результаты. Результаты, полученных двумя методиками, а также статистический анализ, позволяют нам сделать вывод, что между ними существует ряд умеренных и существенных корреляций. Мы приходим к выводу, что работа в этой области является перспективной, и одновременное использование как обеих концепций, так и методик, связанных с ними, позволит обогатить теорию и практику, относительно психологического времени личности.


Full article text
09-Kirilov.pdf