Description of the article

Date of publication

29.02.2020


Publisher name

Научен Хронограф


journal name

Балканско научно обозрение, № 1(7) 29.02.2020


DOI

10.34671/SCH.BSR.2020.0401.0010


Authors

RUS: Атмаджов Лазар Стефанов-Пловдивский университет „Паисий Хилендарски“,ENG: Atmadzhov Lazar Stefanov-„Paisii Hilendarski” University of Plovdiv,BGR: Атмаджов Лазар Стефанов-Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“,


Titles

ENG IMMIGRATION AND ACULTURATION IN ADOLESCENCE

BGR ИМИГРАЦИЯ И АКУЛТУРАЦИЯ В ЮНОШЕСТВОТО

RUS ИММИГРАЦИЯ И КУЛЬТУРНАЯ АДАПТАЦИЯ В ЮНОШЕСТВЕ


Annotations

ENG Every man has its own personal needs and preferences. In the context of the modern globalized world, this turns out to be a significant driving force for making choices and decisions. Choices regarding mass events, about belonging to a specific group or culture. In pursuit of a better life and because of poverty it is not uncommon for people to change the place where they live. Upon such migration, there is a certain amount of adaptational time for the adolescent. In this particular time period, it is rather hard to determine their means of claiming their place in society or microsystem. Should a reason be pointed why this is so, one may say because adolescence is a period of constant crises, changes, and identity still forming. These factors combined define the difficulties in determination of how adolescents build and achieve their group belonging. Is there a connection between social intelligence and social integration? Are we able to talk about adaptation only when we feel accepted in a given group or the term itself indicates the beneficial functional properties of this person for the means of the group, without the individual feeling its belonging to that group?

BGR От една страна личните човешки нужди и потребности, а от друга, отворените граници на света, дават възможност на много от хората да правят избори. Избори, свързани с масови явления и събития, избор на принадлежност към дадена група или култура. Смяна на местоживеене, провокирана от бедност и представата за по-добър живот. Във връзка с имиграцията и адаптацията на юношите е трудно да се определи, какви способи имат, за да заявят своята принадлежност към дадено общество или микросистема. Това вероятно е така, защото юношеството е период на кризи и промени, неясно оформена идентичност и променлива нагласа. Това само по себе си води до затруднение, да бъде определено как юношите изграждат и реализират своята принадлежност. Има ли връзка между интеграцията и социалната интелигентност? Можем ли да говорим за адаптация само когато се чувстваме приети в дадена група или адаптацията е въпрос на "правилно" функциониране на личността за изикванията на тази група, без самата личност да чувства своята принадлежност в тази група.

RUS У каждого человека есть свои личные потребности и предпочтения. В контексте современного глобализированного мира это оказывается важной движущей силой для принятия решений. Выбор относительно массовых мероприятий свидетельствует о принадлежности к определенной группе или культуре. В поисках лучшей жизни и из-за бедности люди нередко меняют место, где они живут. После такой миграции подростку предоставляется определенное время для адаптации. В этот конкретный период времени довольно сложно определить, как они могут претендовать на свое место в обществе или социальной системе. Если указать причину, почему это так происходит, то можно сказать, что подростковый возраст - это период постоянных кризисов, изменений и формирования идентичности. В совокупности эти факторы определяют трудности в определении того, как подростки строят и достигают своей групповой принадлежности. Есть ли связь между социальным интеллектом и социальной интеграцией? Можем ли мы говорить об адаптации только тогда, когда мы чувствуем себя принятыми в данной группе или сам термин указывает на полезные функциональные свойства этого человека для группы, без индивидуального ощущения его принадлежности к этой группе?


Full article text
10-atmadjov.pdf